мароко
Пътешествие в пустинно Мароко
Маршрут: Агадир- Тарудант- Талуин- Уарзазат- Тинрир- Ерфуд- Загора- Маракеш
Месец май е и политаме за мечтаното Мароко. Ще обикаляме южната част на Мароко и кацаме в Агадир. Полетът трае 5 часа и половина. Посреща ни трансфер и ни водят след около половин часов трансфер в хотела. От терасата ни се виждат вълните на Атлантическия океан.
Хвърляме багажа и хукваме моментално натам, че слънцето почти е залязло. Понеже хотелът не е на плажа, ни отнема ни около 10 мин. за да стъпим на пясъка. Вече се е стъмнило, но смело нагазваме към морето. Като че ли има огромен отлив, защото водата е поне на 100 м. навътре от брега. Пясъкът е фин и мек, а плажът огромен. Крайбрежието на Агадир е дълго около 4 километра и цялото е опасано от широка плажна алея, на която има всичко- магазини, заведения, улични търговци, колела под наем. Наемаме си сегуей и след като преодолях първоначалния си ужас от нещото, което никога до сега не бях карала, обиколихме цялото крайбрежие на Агадир.
Преди обяд на следващия втори ден в Мароко, правим почетна обиколка на Агадир, оказва се, че това е един от най-добрите курорти в Мароко, изцяло построен около 60-те години на миналия век, след опустошително земетресение, което срива града до основи. Улиците са прави, сградите модерни, пътищата широки и удобни, със светофари и пешеходни пътеки навсякъде. Де да спираше някой на тях, де. Задължителна спирка е голямото възвишение над града, където са остатъците от Казбата (стария град), от където се открива прекрасна панорамна гледка над залива. Крепостта не е реконструирана и е такава, каквато е останала след земетресението. А долу… Вижте плажа долу в залива! Ако имате време или не сте натоварили програмата си колкото нас, задължително отделете ден за плаж. Водите на Атлантическия океан са подходящи за къпане през цялото време от годината.
Климатът в южната част на Мароко е много благоприятен и зимата температурата не пада под 20 градуса, затова и през най-студения сезон, тук има туристи предимно от западна Европа. Агадир се слави и с едно от най- големите и най-стари пристанища в региона. Има университет, хубави магазини, чудесен колоритен пазар, на който можете да откриете всичко и да се слеете с местните жители. Те са предимно араби и бербери, но има и значително множество християни католици. Международното летище и пристанището правят Агадир много достъпен за туристи, а туризмът тук е основният поминък за жителите. Езиците, които се говорят в Мароко са френски и арабски, почти никой обаче не говори английски, единственото нещо, което чувахме на английски беше ” No English”
След обяд отпътуваме за Тарудант – 
някогашна столица на Южно Мароко, столица и на Кралството по време на управлението на Саадитската династия, а днес модерен град. Наричат го “Бабата на Маракеш”, защото прилича на Маракеш заради крепостните стени. Целият град и до момента се намира вътре в стените, които го опасват, около 6 км. червени, красиви, кални крепостни стени с 5 порти, през които можете да влезете, много впечатляващо. Влезте в казбата. Така наричат останките от старите градове, които са обособени като такива в рамките на новия град. Градът е много красив и много добре запазен, а отвън е опасан с огромни палмови и овощни градини. Погледнат отвън, Тарудант прилича на излязъл от приказка. Можете да прекарате часове в разходка и снимане. Има чудесни магазинчета за бижута, подправки и масла, от тук можете да си вземете от прочутото арганово масло и ще бъде истинско.
Пътят ни преминава през Талуин, където се намира знаменитата казба Айт Бен Хаду, включена в списъка на ЮНЕСКО като част от световното архитектурно наследство, наистина изключително красиво място, част от декора на стотици филми, които сме гледали: “Принцът на Персия”, “Мумията”, “Гладиатор”, както и многобройни филми за древността и библейските времена. Талуин се състои от шест казби, а самото село представлява внушаващ лабиринт. Сградите са построени от червено-кафява глина, а река Унила живописно се усуква около градчето. Разходете се до някое по-високо място или седнете в някое заведение на върха, за да видите каква невероятна гледка ще ви се предложи. Ако ви е време да преспите някъде по маршрута, направете го ъук в уникалните казби за насатняване в типичен местен стил и мароканско обзавеждане. Не очаквайте никакъв лукс, просто се пренесете във времето и мястото.
Местният занаят тук е килимарството, ще видите невероятни ръчно тъкани килими Ouazguita- с геометричен дизайн на червено оранжеви шарки на черен фон. Изключително красиви! Придават прекрасен колорит на всичките ви снимки от района.
На 30 км. от Талуин е следващото южно-мароканско бижу Уарзазат, в покрайнините на което е и най-голямото филмово студио в света – Atlas Studio. Имахме възможност да видим декорите и помещенията, в които са снимани филмите „Мумията“, „Гладиаторът“, “Легионерът”, “Лорънс Арабски” и още редица други световно известни филмови продукции. Много впечатляващо! Ето и мене като Клеопатра:
В Атлас студио се влиза с екскурзовод, някои от декорите могат да се пипат и е позволено да се снимате с тях. Студиото е и галерия със снимки на най-популярните световноизвестни актьори, които продължават да идват да снимат тук. Екскурзоводът ще ви разкаже всичко за сниманите филми, за актьорите и някои забавни случки около заснемането и престоят им.
Всичко започва със снимките на филма Лорън Арабски през 1962 година, когато спечелва Оскар за най-добър филм, не без помощта на невероятния естествен декор на пустинята и Атласките планини. Мястото бързо набира популярност от различни снимачни екипи и в момента го наричат “Холивуд на Африка”. Градът, в който се намира Уарзазат има малко, но международно летище, което посреща всички участници във филмовите продукции. Уарзазат има много интересен превод, озн. “място без суматоха”, а често има доста суматоха тук. Когато се снима филм с много известни актьори, туристите са двойно повече, а цените на и без това малкото хотели стават двойни.
Много интересни са и историите за Екзюпери, които ще чуете от местните. Писателят е пренасял със самолета си въздушната поща между Марсилия и Дакар и е правил междинно кацане именно тук. Целият престой, който се е налагал, Екзюпери прекарвал в ресторанта на приятел, който е запазен до последната подробност и днес, такъв какъвто си е бил по това време.
На всяко място, на което може да се спре по пътя, разбира се има наредени сергии, на които местни бербери предлагат да се снимаш с тях, с камилите им или да си купиш някоя местна джунджурия. Нещата, които можете да си купите от търговците по пътя в Мароко, са обикновено благородни камъни, на които страната е много богата, вкаменелости на животни на милиони години, които добиват от пустинята, берберски шалове, както и бижута от местни материали.
Маршрутът за следващия ден предвижда много път: Уарзазат – Тинерхир – Ерфуд (320 км.)
Отправяме се към Тинерхир. Пътят ни минава през прословутия каньон Тодра (Gorges du Todra), който се намира в източната част на Атласките планини. На места широчината между двете отвесни стени, които го образуват, е само 10 метра, а височината на скалите, които надвисваха на главите ни повече от 160 метра! Уникално красив. Нещо като Триградското ни ждрело. Проломът Тодра е идеален за почивка, пикник или снимки, а ледената вода на реката може да ви освежи в топлите часове на деня. Пътят през каньона е асфалтиран и можете да спрете вътре под самите скали. Има сергии, на които ще откриете плодове и бижута, които изработват местните хора, най- често от каменни топчета или вулканични скъпоценни според тях камъни. А ако сте фотограф, това е чудесно място за епични снимки.
В тази част на Мароко пейзажите непрекъснато се сменят, виждате или Атласките планини или пустинята или оазисите около реки, в които има население и плантации от рози, дини и плами, местният поминък тук. Почвата е камениста и песъклива и не позволява да се отглежда почти нищо друго. Повечето градове, които посещаваме са всъщност оазиси, места с много растителност и разбира се, вода! Спряхме да се разходим в един такъв оазис. Цялата територия е разграфена на парцели и всеки си обработва собственото място. Насажденията са дини, жито и финикови палми.
Пътят към Ерфуд е все по-пустинен, на километри от двете ни страни на пътя не се вижда абсолютно нищо, освен пясъци. Набързичко разбираме, защо наричат Ерфуд Портата на пустинята. Час преди да да го достигнем, попадаме в истинска пясъчна буря, която сме гледали само по филмите. Ужасяващ вятър, който завихря огромно количество пясък. Водачът ни ни предложи да спрем на място до пътя, осеяно с кладенци и палатки, изградени специално за приютяване на хора, застигнати от такива бури. Излизам, опакована с шал, без да се вижда и милиметър от мен, но въпреки приготовлението в автобуса, навън се оказваме в някакъв ад. Пясъкът се забива в мен, все едно ме дупчат с хиляди игли едновременно. Мястото, на което спряхме е осеяно с кладенци, в които успяхме и да надникнем, на много голяма дълбочина в тях има вода. Когато се качихме в автобуса, установих, че имам пясък и на много тайни места, а вкусът му ми държи влага и до днес.
Целият следващ ден ще прекараме в Ерфуд, Предстои ни екскурзия до дюните Мерзуги, близо до Ерфуд, на няколко километра от границата с Алжир. Ставаме в 4 сутринта и се настаняваме в джипове, които карат бясно по пътя на рали Париж – Дакар. Пристигаме до сборния пункт, където си избирам единствената бяла камила и в редица като безкраен керван се отправяме към невероятните дюни, за да наблюдаваме нечовешкият изгрев там. Абсолютно уникално! Изгревът беше най-прекрасният, който някога сме виждали! Величествен!
След язденето на камили се отправяме към бедуинските колиби насред пустинята, където са ни приготвили чай. Тук живеят съвсем малко хора. Срещаме се с баба, майка и дете, майката тъкмо тръгваше за вода с магарето им, чието седло е препасано с връзки, от които висят пластмасови бутилки за вода. Най-близкият кладенец е на 4 км. от колибите им и това е единственият начин да си я набавят.
Ден 5! Ерфуд – Загора (нови 285 км.!)
Днешният ден прекарваме на път към Загора. Пристигаме по обяд и се настаняваме в хотел Zagora Riad Salam 4*, много, много приятен, в типичен марокански стил. Оставяме багажа и се втурваме към града, защото хотелът ни е малко в покрайнините. Загора е разположен в оазис, в долината на река Драа. Оазисът е бил населен още през 11 век, когато кервани са пресичали пустинята на път за Тимбукту. Световноизвестния знак на границата на града на арабски и френски език гласи „52 дни до Тимбокту“ (7 седмици и половина), указващ обичайното време, за което се стига с керван през Сахара до пазарите на слонова кост, злато, сол, роби, екзотични животни и кожи на Тимбукту, който някога е бил в Мароко, но днес е в територията на Мали.
Тръгваме пеш, а по пътя за града ни пресреща местен младеж и ни предлага да ни заведе по по-пряк път към центъра. Съгласяваме се, за да си побърборим с местен. Оказва се, че има магазин и иска да ни заведе в него. Показва ни центъра, пазара на градчето и магазина си, разбира се. По улиците се виждат основно мъже, насядали около заведенията или площадите, практикуващи нищоправеното. Някои спят върху кашони пред магазините си, все пак е обяд и е време за дрямка. Жените тук не са типичните мюсюлмански жени, карат коли, по-голямата част от тях не се забулват, а случаите в които станахме свидетели на отношения в младо семейство, направо ни умилиха. Честа гледка е разходка на младо семейство с детенцето си навън, като младата двойка се държи доста освободено в сравнение с това, което сме виждали в други арабски и мюсюлмански страни.
Намираме и заведение за обяд. В повечето местни ресторанти, в които обядвахме, се сервира едно и също, някакво пиле, приготвено по марокански или пък шишчета от телешко месо. Популярните ястия са мароканския кус кус, който може да е забъркан със зеленчуци и месо, разбира се таджин, което е смесица от месо и зеленчуци, кефта, супата харира с клонка магданоз, мечуи, което е печено агнешко на шиш и други най-разни вкусотии.
Бирата в най-евтиния й е вариант е около 16 български лева. За твърд алкохол изобщо не говорим! Това е мюсюлманска страна и пиенето на алкохол не е разрешено, освен в хотелите, където може да се предлага единствено на туристите. В Мароко препоръчвам пиене на фрешове. Като този на пазара в Загора. Истински фреш от истински, току що набрани плодове на истински пазар, такъв, които помня по селата от детството си.
Ден 6! Тръгваме по обратния път Загора – Уарзазат – Маракеш (365 км.)
Маракеш! Колко адски екзотично ми е звучала тази дума винаги, Третата имперска столица! От сутринта се настройвам за цивилизация. Пътят обаче не ми дава да мигна, защото целият маршрут минава през планинския хребет Н’Тишка (Col du Tichka на френски език) във Високите Атласки планини. Представете си, че преминавате през Шипка, ама Шипка на квадрат, няма растителност, която да ви дава илюзията, че нещо ви пази от пропастите… Адреналинът ви може да се покачи до много висока степен. Имайте предвид, че височината на най-високия връх на Атласките планини- връх Джебел Тубкал, който заобиколихме, за да стигнем до Маракеш е висок 4167 м.!!! Толкова е високо, че в месеците между ноември и март пътят е често затворен, заради обилния сняг и заледеният и без това не много свестен път.
Следващите два дни прекарваме в красивия и подреден Маракеш. Не съм очаквала, че африкански град може да е толкова подреден, но .. факт. Френското и европейско влияние е много осезаемо. Колите са френски, местните говорят френски, за разлика от хората в пустинната част на страната, които говорят само арабски и берберски, но английски няма да чуете много.
Градът е огромен, улиците са прави и широки, сградите максимум 3-4 етажни в местен кафеникаво пясъчен цвят. Отиваме на прочутия площад Джемаа ел Фна. Тук можете да намерите абсолютно всичко- заведения, магазини, сергии, улични търговци, които не ви оставят на мира, докато не купите, а вечер площада се превръща в истинско шоу- змиеукротители, танцуващи маймуни, изпълнения на самородни таланти, можете да чуете свирене на различни местни африкански инструменти, а вкусотиите, които можете да опитате тук са безброй.
Покритият пазар на Маракеш също е много впечатляващ. Туристите проявяват най-голям интерес към техните подправки, фурми, разбира се и козметичните продукти от роза, шафран и арган, с които е известно Мароко.
Най-много ме впечатлиха прочутите градини на Жак Мажорел.
През 20-те години на миналия век френският художник Жак Мажорел засажда палми и постепенно създава изключително богата градина с флора, събрана от петте континента. Градините са изградени в типичен мавритански стил. След смъртта на Жак Мажорел, имението запада и вдовицата на художника решава да го продаде. Вилата “Оазис” и прилежащите й градини стават собственост на Ив Сен Лоран и любимият му Пиер Берже. Те реставрират това място, което, по волята на Мажорел, остава отворено за посетители. Днес тук има над 350 вида растения – кактуси, бананови дръвчета, бамбук, палми, папрати, лотоси и водна растителност. Невероятна красота!
Кога да посетите Мароко? Най-доброто време за посещение е през пролетта, месеците март- април и май. Тогава температурите са умерени и има най-много зеленина. Друг добър период е есента, от септември до ноември. Много е важно обаче къде ще бъде престоя ви. По крайбрежието в тези най-благоприятни месеци ще бъде топло и подходящо за плаж, въпреки вятърът, който духа непрестанно от Атлантическия океан. Ако предвиждате ходене във вътрешността, в пустинята и Атласките планини, имайте предвид, че дори в най-топлите месеци там, температурите в пустинята и планината през нощта могат да паднат под 0-та.
Какво трябва да знаете за обиколката си в южно Мароко? Имайте предвид, че програмата е доста натоварена, а по-голямата част от пътешествието прекарвате в автобус или колата си под наем. Общото разстояние, което се изминава по този маршрут е около 2000 км.
Носете си вода, слънцезащитен крем, удобни обувки и шал.
Как да стигнете до Агадир или Маракеш? Няма директни полети до там. Най-изгодните цени са с някой от нискотарифните авиокомпании, които летят до там, в зависимост от периода ви, намираме най-изгодна връзка.
Изисквания и необходими документи за пътуване до Мароко: Нужен ви е паспорт с валидност поне 3 месеца. Не можете да пътувате с лична карта. Няма изискване за виза, ако престоят ви ще бъде по-малко от 90 дни.
Валутата в Мароко е марокански дирхам, но се приемат и долари и евро